Направо към съдържанието

Берт Траутман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берт Траутман
Лична информация
ПрякорЧовекът с девет живота[1]
Роден
Бернхард Карл Траутман
22 октомври 1923 г.
Починал19 юли 2013 г. (на 89 г.)
ПостВратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1948 – 1949
1949 - 1964
1964
Сейнт Хелънс Таун
Манчестър Сити
Уелингтън Таун
Общо
43
508
2
553
0
0
0
0
Треньор
1965 – 1966
1967 - 1968
1968 - 1969
1972 - 1974
1975
1978 - 1980
1980 – 1983
Стокпорт Каунти
Пройсен Мюнстер
Опел Рюселсхайм
Бирма
Танзания
Либерия
Пакистан
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 8 януари 2016.
Берт Траутман в Общомедия

Бернхард Карл „Берт“ Траутман (на немски: Bernhard Carl „Bert“ Trautmann, роден на 22 октомври 1923 г. в Бремен, Германия, починал на 19 юли 2013 г. в Ла Льоса, Испания) е бивш германски футболист, вратар. Един от легендарните футболисти на Манчестър Сити, той е счетан за един от най-добрите вратари за своето време, но въпреки това няма нито един мач за националния отбор на Германия, защото треньорът Сеп Хербергер не използва легионери.[2] По време на Втората световна война Траутман е парашутист в Луфтвафе и успява да избяга от руски, френски и американски плен, както и да оцелее след бомбардировката на град Клеве.[3] Един от едва 90-те оцелели от своя полк, наброяващ 1000 души, той в крайна сметка попада в британски плен, като след войната предпочита да остане да живее в Англия, където по-късно подписва договор с Манчестър Сити – нещо, което среща съпротива от феновете на отбора ветерани от войната и тези от еврейски произход.[3] Траутман изиграва последните 15 минути от финала за ФА Къп през 1956 г. срещу Бирмингам с пет разместени шийни прешлена, един от които счупен на две, и остава жив само благодарение на случайността, че единият от прешлените притиснал и закрепил счупения.[4][3] Същата година става първият вратар, избран за футболист на годината в Англия. Заради способността си да оцелява получава прякора „Човекът с девет живота“.[1] Носител Железен кръст първи ранг (от който впоследствие се отказва) на Федерален кръст за заслуги, Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата.[3]

На десетгодишна възраст Траутман постъпва в Юнгфолк, детската организация към Хитлерюгенд, а четири години по-късно напуска училище и става член на Хитлерюгенд.[5] След като предишните години печели няколко състезания по дълъг скок и бягане на 60 метра, взима участие в Младежките игри на Райха на Олимпийския стадион в Берлин, където заема втори места в дългия скок, бягането на 60 метра и хвърлянето на гранати.[5] През 1939 г. започва да учи за автомеханик в Ханомаг, а през 1941 г. се записва като доброволец в Луфтвафе, където иска да стане пилот, но тъй като това е невъзможно защото няма завършено средно образование, Траутман започва да учи за радист.[5] Той обаче не проявява интерес към занятията и не взима изпита, след което се присъединява към 35-а пехотна дивизия.[5] След само три месеца в армията Траутман е изпратен в окупирана Полша, но е стациониран далеч от фронтовата линия в Замошч.[5] През лятото на 1941 г. полкът му получава заповед за настъпление към Русия и е стациониран първо в Житомир, а по-късно и в Днепропетровск.[5] В началото на следващата година полкът понася голямо поражение, а Траутман решава да стане парашутист, като за тази цел е изпратен на обучение в Берлин.[5] По време на службата си на Източния фронт е награден с пет медала и Железен кръст първи ранг,[6] а след това е повишен в подофицер.[7] След повишението му във фелдфебел той е прехвърлен на Западния фронт, във Франция, където с поделението си очаква Десанта в Нормандия. През февруари 1945 г. Траутман е един от малкото оцелели от своята военна част по време на бомбардировката на Клеве. Останал без поделение решава да се прибере в Бремен и тъй като не разполага с документи за уволнение от армията трябва да избягва срещи както с войници на Съюзниците във Втората световна война, така и със собствените си войски, за да не бъде разстрелян като дезертьор. На 27 март 1945 г. е заловен от американски войници в една плевня.[2] След като разбират, че не може да им даде ценна информация, те го извеждат от плевнята с вдигнати ръце и Траутман, мислейки, че ще бъде екзекутиран, успява да им се изплъзне.[7] По време на бягството си прескача една ограда и се приземява в краката на британски войник, който го поздравява с думите „Здравей, Фриц. Искаш ли чаша чай?“[3] В началото е задържан в лагер за военнопленници край Остенде, Белгия, а после е прехвърлен в лагери в Есекс, Нортуич, Хайтаун (близо до Ливърпул) и Аштън-ин-Мейкърфийлд (близо до Уигън), където остава до 1948 г.), като първоначално е класифициран като военнопленник катогерия Ц (нацист), но впоследствие е понижен до категория Б (не нацист).[6][7] След затварянето на лагера в Аштън-ин-Мейкърфийлд Траутман отказва предложение да бъде върнат в родината си и остава да Англия, работейки първоначално във ферма, а после и като сапьор.[4]

На осем години Траутман започва да тренира в ТуРа Бремен, като играе на позицията ляв полузащитник. Години по-късно като затворник играе в редовно провежданите мачове в лагера, първоначално отново като полузащитник, но по време на подготовката за първия „международен“ мач срещу английски аматьорски тим се контузва и решава да застане на вратата, позиция, за която се оказва, че има талант.[8] През 1948 г. започва да играе за аматьорския Сейнт Хелънс Таун. Той бързо се превръща в любимец на местните фенове и привлича все повече публика на стадиона.[9] По този начин печели вниманието на много първодивизионни отбори като Арсенал, Тотнъм, Евъртън, Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити. Заради миналото си той не иска да премине в професионален отбор, но в крайна сметка през октомври 1949 г. подписва с Манчестър Сити.

Много фенове на отбора се противопоставят на трансфера, изпращат протестни писма, връщат абонаментни си карти, заплашват с бойкот и организират протести, на един от които се събират 20000 души.[4] Приемането на Траутман като част от отбора е затруднено и от факта, че той е взет за заместник на отказалия се от футбола Франк Суифт, една от легендите на Манчестър Сити. Ерик Уестууд, капитан на отбора, не счита трансфера за правилен, но публично приветства Траутман в отбора с думите „В тази съблекалня няма война. Добре си дошъл както всеки един друг нов играч. Чувствай се като у дома си. Успех!“[10] Местната преса се убеждава в неговите качества по време на мачовете за втория отбор и го нарича едно от откритията в последните години и достоен заместник на Суифт,[5] а протестите от страна на феновете намаляват след добрите изяви по време на дебюта му за първия отбор срещу Болтън.[6] Лошото отношение към него продължава обаче по време на гостуванията. Повратният момент идва през януари 1950 г. и е първият мач на Траутман в Лондон, град, тежко поразен от бомбардировките на Луфтвафе. Заради слабата форма на Манчестър Сити всички очакват разгромна победа за Фулъм, но благодарение на добрите спасявания на Траутман Сити губи само с 1:0. Вратарят е посрещнат с обиди и освирквания, но след мача публиката става на крака и го изпраща с аплодисменти, както правят и играчите на Фулъм.[4]

Предпазната яка, с която Траутман играе след контузията

В края на сезона Манчестър Сити изпада във Втора английска дивизия, но се връща в елита само година по-късно, а Берт Траутман се превръща в най-добрите вратари в първенството. През 1952 г. Шалке 04 предлага 1000 британски лири, за него, но от Сити отговарят, че според тях Траутман струва 20 пъти повече.[7] През 1955 г. Манчестър Сити стига финала за ФА Къп, където губи от Нюкасъл с 3:1, а Траутман се превръща в първия германски футболист на финал за купата. Следващият сезон е още по-добър за Сити и Траутман. Отбърът завършва на четвърто място в класирането и отново играе финал за ФА Къп, а вратарят е избран за футболист на годината. 15 минути преди края на финала за купата срещу Бирмингам при резултат 3:1 Траутман скача в краката на противниковия нападател Питър Мърфи, за да спаси едно ниско центриране. Двамата се сблъскват, при което коляното на Мърфи попада във врата на Траутман. Видимо замаян и трудно държащ се на краката си, със замъглено зрение и неспособен да върти главата си настрани вратарят изиграва мача до края, защото смени не са позволени, като прави няколко добри спасявания и е избран за играч на мача.[4][11] Болките продължават и по време на официалния банкет след мача, но Траутман очаква болката да отмине от само себе си. Тя обаче не намалява и на следващия ден той отива на лекар, който му казва, че това е само схващане, което ще отшуми до дни.[11] След като три дни по-късно Траутман отива при друг лекар, рентгеновата снимка показва пет разместени шийни прешлена, един от които счупен на две,[4] а лекарят му казва, че с такава фрактура би трябвало да е мъртъв.[3]

Възстановяването от контузията отнема няколко месеца, пет от които прекарва в гипс от главата до ханша, а след това играе с предпазна яка на врата.[12] Траутман пропуска по-голямата част от следващия сезон, а след като се завръща в игра не показва добра форма. Това кара част от феновете и медиите да го подканят да се пенсионира, а друга част обвинява клуба, че го принуждава да играе преди да се е възстановил напълно.[7] Сезон 1957/1958 също не е добър за вратаря – Сити завършва на пето място, но става първият дотогава английски отбор, който отбелязва и допуска 100 гола в рамките на един сезон.[13] Германецът изиграва 34 от 42 възможни мача, като не допуска гол само в два, а допуснатите осем гола при загубата с 8:2 от Лестър са негов личен антирекорд.[14][7] Слабите игри след контузията се дължат и на друга трагедия в семейството му – три седмици след финала за купата петгодишният му първороден син е ударен от кола и умира.[3] Траутман остава в Манчестър Сити до 1964 г. и изиграва общо 545 мача във всички турнири. Бенефисният му мач се състои пред около 60000 души (по официални данни 48000) – по време, когато средната посещаемост на мач на Сити е 15000), а в него Траутман е капитан на сборен отбор от играчи на Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед срещу сборен отбор от английски футболисти.[15] След Сити вратарят отива в нискоразредния Уелингтън Таун, където му обещават по 50 лири на мач, но още във втория получава червен картон и повече не изиграва нито един мач повече.[7]

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1965 г. Траутман приема предложението да стане треньор на закъсалия в Четвърта английска дивизия Стокпорт Каунти. Привличането на германеца допринася за подобрението на имиджа на отбора и увеличението на приходите, но тимът продължава да изпитва затруднения в спортно-технически аспект и следващата година той напуска след спор с президента на отбора, а в края на сезона Стокпорт е 13-и.[7] От юли 1967 до септември 1968 г. Траутман е начело на втородивизионния Пройсен Мюнстер в Регионална лига Запад и отборът завършва на 13-о място. През сезон 1969/1970 отново е треньор във втора дивизия – на Опел Рюселсхайм в Регионална Лига Юг, като и този отбор завършва 13-и. По-късно Траутман обикаля света като посланик на германския футбол. Между 1972 и 1975 г. е треньор на Бирма, с който постига някои успехи – първо класира отбора за футболния турнир на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., където записва победа над Судан, а две години по-късно печели Президентската купа – турнир, в който участват югоизточни азиатски национални отбори.[7] Следват години в националните отбори на Танзания, Либерия и Пакистан, както и работа с футболните федерации на Йемен и Малта.

Като футболист
Манчестър Сити
Като треньор
Бирма
  • Президентска купа
    • Носител (1): 1974
Индивидуални отличия
  1. а б Отиде си Човекът с девет живота
  2. а б Bert Trautmann im Alter von 89 Jahren gestorben
  3. а б в г д е ж Вратар на Ман Сити има 9 живота
  4. а б в г д е Парашутистът футболист, който не допуска предразсъдъци във втарата
  5. а б в г д е ж з Катрин Клей: Trautmann’s Journey: From Hitler Youth to FA Cup Legend, стр. 37, 52, 59, 66, 83, 86, 88, 91, 109, 122, 276
  6. а б в Гари Джеймс, The Official Manchester City Hall of Fame, стр. 134, 135, 137
  7. а б в г д е ж з и Алан Роулъндс: Trautmann: The Biography, стр. 49, 57, 63, 118, 195, 199, 212, 223, 234
  8. Salute to a true Cup final legend legend
  9. Робин Щрепелхоф: Zwei Deutsche in England: Die Fußballkarrieren von Bernd Trautmann und Alois Eisenträger.
  10. Kein Krieg in dieser Kabine
  11. а б 5 май 1956 Bert Trautmann breaks his neck
  12. Bert Trautmann
  13. Дейв Уолъс: Century City – Manchester City Football Club 1957/58, стр.9
  14. Гари Джеймс, Manchester City – The Complete Record, стр. 383
  15. Bert Trautmann 1923–2013 // Архивиран от оригинала на 2013-07-22. Посетен на 2016-01-10.